Пак
дойдоха изборите. Време е да
упражним правото си на вот. Да изберем сините (реститутки), зелените
(хипари), червените
(бабички), оранжевите (селяни) или в краен случай кафявите (патриоти),
а може би ("турските") бацили. Наистина ли това е изборът?
Истинският избор е дали да си пасивен електорат или достоен човек. Ако
избереш да си овца, да си пуснеш бюлетинката и да си седнеш у дома пред
телевизора, ще ти пожелаем приятен сън, макар че няма да е много
щастлив. Ако искаш да си вълк и да живееш от нещастието на другите, ще
се борим с теб! Но ако избереш да решаваш проблемите, да търсиш
съмишленици и да се бориш за по-добър живот, да пишеш за борбата си в
Индимедия, да организираш срещи и протести, да живееш като смел и
щастлив човек, ще ти кажем „Здравей!“.
За голяма част от българското население бунтовете в Stonewall Inn и по улиците на Ню Йорк не означават нищо. Но за нас - гей, лесбийки, бисексуални, транссексуални, братя, майки, бащи и поддръжници - тези бунтове означават всичко.
Наближава 27 юни, денят, в който ЛГБТ обществото и техните поддръжници ще излезнат по улиците на София, за да отпразнуват 40 годишнината от победата на Stonewall бунтовете в Ню Йорк. 40 години изминаха откакто ЛГБТ обществото на Америка каза “Стига вече!” На 27 юни ЛГБТ хората в България ще кажат “Никога повече!” Борбата на гей, лесбийки, бисексуални и транссексуални продължава и до ден днешен.
Развитието на Боливарската революция до днес, включващо употребата на институционални средства, постигна задоволяване на човешките нужди и развитие на известни възможности чрез хуманни политики, както и установяване на допълнителни институционални ползи, отчете три основни препятствия – остатъчни капиталисти, остатъчни олигархични правителства и остатъчни водещи медии.
Много хора гледат на Венецуела като на затвърдено общество на бъдещето и се питат "Добре, кои са нейните характерни черти, какви са печалбите и загубите от тях, струват ли си, сблъскват ли се с най-възвеличените ни желания?" Това е грешка.
международни / икономиканеделя май 31, 2009 21:49от Life After Capitalism Collective
След всяко едно бедствие е съблазнително да си представим, че загубата на живот и производителност най-накрая би изиграло ролята на плесница, която да провокира политическата класа да пусне в ход някакъв нов вид "Нов Курс на Рузвелт". Фактически, точно обратното се случва: бедствията са се превърнали в предпочетените моменти за прокарване на виждания за безмилостно разединен свят, такъв в който идеята за обществена сфера няма място. Наречете го капитализъм на катастрофите. Всеки път, когато нова криза удари – даже и когато тази криза сама по себе си е вторичен продукт от идеологията на свободните пазари – страхът и дезориентацията, които настъпват, биват впрегнати за създаването на радикално социално и икономическо преустройство. Всяко ново сътресение играе ролята на акушерка за един нов курс на икономическа шокова терапия. Крайният резултат е същото това необосновано разделение между включените и изключените, защитените и прокълнатите, което е на показ в Багдад.
Не толкова отдавна, кризите бяха времена на социално изравняване, необикновени моменти, когато пулверизирани общества оставяха настрана различията и "гребяха" заедно. Днес, това са моменти, в които още повече се разделяме един от друг и се накланяме към радикално сегрегирано бъдеще, където някои от нас ще изчезнат от картата, а други ще се изкачат в паралелен приватизиран свят, снабден с добре асфалтирани улици и небесни магистрали, безопастни мостове, бутикови училища, бързоскоростни летищни терминали и луксозни метра.
Живеем в преломни времена, в които една икономическа теория се превърна в тотална идеология, доминираща всички сфери на нашия живот. Идеология, твърдяща, че тя е перфектната, че тя е краят на историята, че може да осигури благоденствие и щастие за човечеството и че границата на възможностите на човешкия креативен потенциал и социална организация са достигнати. Настоящата световна икономическа криза (шеста поред за последните 100 години) отново доказа, че това не е вярно и че историята не може да има край и няма вечни теории и идеологии. Ние смятаме, че както всяка друга икономическа и социална теория преди него, капитализмът вече е ненужен и вреден и трябва да отстъпи място на теориИТЕ за живот след капитализма.
Целта на този сайт НЕ е да пропагандира единствено правилната Идеология или доктрина, защото ясно осъзнаваме, че такава няма и не може да съществува. Целта на този сайт е да се опита да даде началото на едно ДВИЖЕНИЕ - движение за създаване нови теории за живот след капитализма, като:
Повдигне дискусията за нашето настояще и бъдеще, за нашето оцеляване и развитие,
Покаже, че нео-либералната мантра "НяНА" ("Няма никаква алтернатива") е лъжа,
Популяризира, разработи и развие визии или теории за нашия бъдещ живот в едно свободно, устойчиво общество.
Студентско-ученическо движение "Призив за образование" ви кани на Ученически дискусионен форум на тема: "Какво ме кара да не харесвам училището си и какво би ме накарало да го харесам"
30 април (четвъртък), 14:00, Национален дворец на културата, 2 етаж, ателие "Проекти"
Можете да заповядате във всеки един от фестивалните дни и на нашия щанд, където можете да се запознаете с нас и нашите идеи.
Щандът е № 61, намира се близо до Централния вход на НДК, във фоайето -вдясно от статуята. Програма на фестивала
Днес (13 април 2009) изтече информация относно едно бъдещо решение на Министерски съвет, което предвижда таксите в университетите в България да скочат драстично. Става въпрос за "проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2009/2010 година".
Проектът за постановление е свързан с доклад на министъра на образованието Даниел Вълчев, в който той предлага увеличението на таксите "въз основа на предложенията на държавните висши училища", както се казва в документа.
Въпросното проекто-решение е съгласувано с всички министерства, които са одобрили проекта, както става ясно от страница 3.
Според Даниел Вълчев увеличението е с 8.35%, но няколко елементарни проверки по сайтовете на различни университети за таксите за прием 2008/2009 и проектните нови такси за прием 2009/2010 показват, че увеличението е с около 100% !!!
Е, и този път ли ще стоим безучастни, докато ни се отнема правото на образование??? Или ще залеем пощите на министерския съвет с писма; ще излезем на улицата; ще окупираме университетите, за да си върнем това, което по право е наше, а не тяхно или на "пазара" - познанието?
Бяхме свикнали всичко на капитализма да му е
наред. Наистина, по разните там странни континенти - Африка, Азия, Южна
Америка някакви хора все бяха бедни, гладни и дори... недоволни. Но "на
Запад" не беше така. Там всички "успяваха", а "мързеливи" нямаше.
Но ето че и тамошните "мързеливци" излязоха от прикритието си. И
този път, вместо да разнасят демокрация по света, решиха да вземат
пример от южноамериканските си събратя. Когато началникът ги изгони,
вместо да тръгнат да си търсят работа за по-малко пари, решиха просто
да останат във фабриката и да я окупират.
Беше обявено, че 565 работници ще бъдат уволнени от заводите за
автомобилни части на Вистеон във Великобритания, без обезщетения, без осигуровки, без каквото и да е предупреждение. Но този път те не си
замълчаха. Действията започнаха на 1 април със стачка в завода в
Белфаст, после се присъединиха в Енфийлд и Басилдън. Окупацията в
Енфийлд за момента приключи след споразумение със собствениците. Другите две фабрики още са под народен запор.
Протестите срещу годишнината на НАТО достигнаха своя връх през миналата седмица. Десетки хиляди анти-НАТО протестиращи се събраха както във френската така и в немската част на срещата. Благодарени на изградения в близост до летището в Страсбург международен лагер, демонстрантите успяха да организират и кооридинират серия от акции и демонстрации преди, по време и малко след срещата. Основните лозунги на тазгодишните протести бяха "60 години НАТО е прекалено много" и "Милиони за мир, вместо милиарди за война".
На границата с Франия също имаше проблеми. Властите бяха снабдени с пръстови отпечатъци и отказваха преминаване на границите на много хора, така както направиха и наа 03.04, когато френската полиция спря и връща обратно мобилната, активистка кухня Le Sabot, които бяха задържани и претърсени от немската полиция, след което получават забрана да напускат страната, тъй като носят ножове (още по случая).
Часове преди началото на срещата в Баден-Баден полицейските репресии достигнаха и до забрана на активисти за влизане в града и заповеди за незабавното му напускане. Следобяд на същия ден около 600 души участваха в демонстрацията на алианса "НАТО отива да се къпе" ("baden" на немски е къпя се),придружавани от двойно повече полиция. Както и предишния ден, в Страсбург се стигна до сблъсъци с полицията, при които най-малко 30 души бяха ранени с гумени куршуми ( снимки | още по случая: 1 ; 2 ). Междувременно на двама журналиста им беше отказана акредитация за срещата.
На 4 април (събота) излезна "Призив за солидарност и помощ за трима членове на анархо синдиката CNT, които са арестувани в Страсбург". Същият ден над 40 000 души участваха в Анти-НАТО демонстрациите в Страсбург (снимки). За този ден в Киел бе планирано масово протестно преминаване на границата с Франция, в което взеха участие над 6000 души. На голямата демонстрация в Страсбург в един от най-бедните квартали участваха над 10 000 души, като полицията отново използва сълзотворен газ, гумени куршуми, а дори и камъни срещу мирно преминаващи протестиращи (видео). Според не потвърдени източници в събота е имало около 300 ареста и доста ранени демонстранти.
На 5 април рано сутринта в Страсбург полицията бе изненадана и над 100 човека блокираха един от основните пътища към срещата. Протестът бе мирен и няма арестувани, след оттеглянето на протестиращите (снимки). През деня се проведе и акция на моста Вабун, причина за която бе, че въпреки предварителните уговорки за маршрута на протестното шествие, полицията реши да блокира моста и бомбардираше със сълзотворен газ и гранати всеки, дръзнал да приближи. Повечето протестиращи чакаха миролюбиво полицията да се оттегли, но някои хвърляха обратно сълзотворния газ, принуцдавайки полицията да се оттегли. В Страсбург се стигна до сблъсъци на Черния Блок с полицията при Rue Coulax, където активисти от Черния Блок запалиха банка. За нещастие на веригата хотели Ibis, едно от техните притежания се намираше на етажите над банката и също се възпламени ( снимки ). Тези действия породиха доста противоречия между "мирните" протестиращи и Черният Блок, някои демонстранти дори се опитаха да махнат барикадите, изграждани от Черния Блок. Междувременно вече има осъдени активисти по бързата процедура във Франция.
Повечето материали са или на английски, или на немски. Всеки превод и помощ са добре дошли. За машинен превод на български на статиите от линковете може да се ползва Google Translate.
19 коментари (последен - понеделник юни 22, 2009 17:00)
Пак
дойдоха изборите. Време е да
упражним правото си на вот. Да изберем сините (реститутки), зелените
(хипари), червените
(бабички), оранжевите (селяни) или в краен случай кафявите (патриоти),
а може би ("турските") бацили. Наистина ли това е изборът?
За голяма част от българското население бунтовете в Stonewall Inn и по улиците на Ню Йорк не означават нищо. Но за нас - гей, лесбийки, бисексуални, транссексуални, братя, майки, бащи и поддръжници - тези бунтове означават всичко. 
Развитието на Боливарската революция до днес, включващо употребата на институционални средства, постигна задоволяване на човешките нужди и развитие на известни възможности чрез хуманни политики, както и установяване на допълнителни институционални ползи, отчете три основни препятствия – остатъчни капиталисти, остатъчни олигархични правителства и остатъчни водещи медии.
След всяко едно бедствие е съблазнително да си представим, че загубата на живот и производителност най-накрая би изиграло ролята на плесница, която да провокира политическата класа да пусне в ход някакъв нов вид "Нов Курс на Рузвелт". Фактически, точно обратното се случва: бедствията са се превърнали в предпочетените моменти за прокарване на виждания за безмилостно разединен свят, такъв в който идеята за обществена сфера няма място. Наречете го капитализъм на катастрофите. Всеки път, когато нова криза удари – даже и когато тази криза сама по себе си е вторичен продукт от идеологията на свободните пазари – страхът и дезориентацията, които настъпват, биват впрегнати за създаването на радикално социално и икономическо преустройство. Всяко ново сътресение играе ролята на акушерка за един нов курс на икономическа шокова терапия. Крайният резултат е същото това необосновано разделение между включените и изключените, защитените и прокълнатите, което е на показ в Багдад.
Днес (13 април 2009) изтече информация относно едно бъдещо решение на Министерски съвет, което предвижда таксите в университетите в България да скочат драстично. Става въпрос за "проект на Постановление на Министерския съвет за определяне на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища за учебната 2009/2010 година".
Бяхме свикнали всичко на капитализма да му е
наред. Наистина, по разните там странни континенти - Африка, Азия, Южна
Америка някакви хора все бяха бедни, гладни и дори... недоволни. Но "на
Запад" не беше така. Там всички "успяваха", а "мързеливи" нямаше.
Протестите срещу годишнината на НАТО достигнаха своя връх през миналата седмица. Десетки хиляди анти-НАТО протестиращи се събраха както във френската така и в немската част на срещата. Благодарени на изградения в близост до летището в Страсбург международен лагер, демонстрантите успяха да организират и кооридинират серия от акции и демонстрации преди, по време и малко след срещата. Основните лозунги на тазгодишните протести бяха "60 години НАТО е прекалено много" и "Милиони за мир, вместо милиарди за война".
