Масово следене – gang stalking

международни | граждански права | анализ четвъртък, 23 февруари 2012, 03:26 от Кирил

Ще разкажа за нещо, което се случва на мен и на много хора по света. Сякаш това е публична тайна, която повечето хора знаят, но я крият от хората, които не знаят за нея. Животът на много хора се следи постоянно и ако не знаете за това, вероятно сте от тях. Става дума за следене на отделен индивид от много хора, например познатите му, семейството, колегите и шефа, хората в квартала, медиите и разбира се от властта. Човек може тайно да е следен, години наред, без да знае, докато познатите му са наясно с това! Нарича се с много имена - gang stalking, organized stalking, targeted individual, gaslighting.

Първо ще разкажа, какво се случи с мен. Още преди години, без да разбирам защо, се случваше хората на улицата да ме гледат странно, да казват по нещо, което изглежда се е отнасяше към мен, хора да ме обиждат повече или по-малко зад гърба ми, деца да ми се присмиват и т.н. След това започнаха да ми се подиграват непознати хора в градския транспорт, да обсъждат неща от живота ми, дори веднъж ме назоваха по име, говореха например, какво съм казал, когато съм се напил някой път и т.н. Тогава започнах да си давам сметка, че ме следят, вероятно на страница в социалните мрежи в интернет, която не е публична, където са публикували, снимки и клипове с мен, когато ми се смеят, но също и електронната ми поща, разговорите в скайп, интернет трафика ми, и някои неща, които съм писал на компютъра си, като стихове, текстове и т.н. Аз разбирах за това от подигравките на разни хора и от „театри“, които някои разиграваха. И все пак години наред не осъзнавах мащабите на това, което се случва. В последствие се оказа, че почти всичките ми познати са знаели за всичко това, чели са или са чували нещата за мен, но не са ми казвали – напротив, много хора от тях ми казваха, че съм луд, че трябва да пия хапчета, да ходя на психиатър, включително и семейството ми и хора, които смятах за най-близки приятели. Оказва се, че години наред те са играели театър пред мен, така наречената техника gaslighting , при която манипулираш и изкривяваш чувството на реалност на човека, казваш му, че е луд и често, както при мен, той започва да вярва на това, че си измисля някои неща, че е станал параноичен. Оказа се, че хората, които съм смятал за близки, умишлено са ме вкарвали в унизителни ситуации, манипулирали са ме, карали са ме да се чувствам виновен, подтиквали са ме да пия алкохол, за да правя глупости и да им разказвам лични неща, които след това да качват в интернет. Някои хора, които смятах за приятели, вероятно дори това работят – да измислят смешки с мен за медиите и да се срещат с другите ми познати, със семейството ми и да им казват, как да се държат с мен и какво да ми говорят. Прилагат върху мен техники в стил експериментите на Павлов свързани със стимули и наказания използвани върху куче. Говорят ми сякаш аз съм куче.

Любопитен момент беше, когато работих в офис за голяма корпорация – изглежда от първия работен ден, колегите ми знаеха за мен и имаха достъп до информацията в интернет. Колегите започнаха да използват срещу мен така наречения mobbing – клюки и интриги, подигравки зад гърба ми, относно моменти от живота ми, „театри“, различни унизителни коментари, касаещи личния ми живот, която техника изглежда е широко разпространена. Дадох си сметка, че те знаят, какво съм правил през уикенда, къде съм излизал, какво съм писал в интернет, какви сайтове съм разглеждал. Разбира се, когато ги питах те отричаха да знаят нещо. Според мен, тази интригантска атмосфера се използваше съзнателно от ръководството, с различни причини и предполагам, че е нещо обичайно за бизнеса изобщо, въпреки, че е грубо нарушение човешките права. Можете да прочетете за това в интернет, ако потърсите за думата mobbing и служи за контрол над служителите, а е и метод за „уволнение“. По този начин, служителите се „дисциплинират“, знаят, че винаги могат да бъдат „уволнени“, отказват се да изискват по-добри условия за труд, живота им извън работа също се поставя под контрол – ако се борят за социални права или критикуват системата, стават лесна мишена, което нарушава правото ни на свободно слово.

След, като напуснах работата, започнах ходя на психиатър и да пия хапчета против параноя, въпреки, че обяснявах на хората, че не си измислям и че не исках да ги пия. Родителите ми, които знаеха за следенето (без да ми казват нищо) инициираха това и заедно с психиатъра ме заплашваха, че ще отида в лудница, ако не пия хапчетата. Сега предполагам, че психиатъра много добре е знаел за ситуацията, напълно отричаше възможността да ме следят, въпреки, че е нещо масово, не ме предупреди за рискове за странични ефекти от хапчетата, като риск за импотентност, нарушаване на паметта и концентрацията. Сега си давам сметка, че е прилагал върху мен техники за психологическа манипулация, опитвайки се да ме убеди, че съм луд. Даде ми хапчета, които така „пържат“ мозъка, че си готов да кажеш каквото и да е, че си си въобразявал и т.н., само и само да спреш да ги пиеш и да продължиш лечението, както ти кажат, с други хапчета. (което ми напомня на изтръгване на „самопризнания“, чрез изтезания).

Изобщо, когато, човек почне да говори за тези неща, рискува да бъде обявен за параноик и да бъде репресиран от психиатрията, като крайните случаи са затваряне в лудница, която представлява нещо като затвор с изтезания, а вероятно рискува също така той и хората около него да бъдат следени и да си създадат други неприятности. Изглежда психиатричните институции не са лечебни заведения, а по-скоро инструмент на властта за премахване и затваряне на неудобните.

Това, което разбрах в последствие е, че някои телевизионни предавания и сериали използват мотиви от живота на хора, като мен, които се следят, за да правят реалити шоута, с които не само да забавляват хората и да легитимират шпионирането пред тях, но и да им внушат, че нищо не могат да направят, защото ако се противопоставят рискуват и те да си навлекат проблеми. Тези предавания не само ни следят – те оформят живота ни, създават сценарий, въвличат ни в ситуации, за да видят, какво ще направим.

Хората край мен, включително на улицата, в градския транспорт, в магазина започнаха да разиграват „театри“, да посочват индиректно, че е трябвало да свърша едно или друго нещо, а не съм го направил, да ми дават „съвети“, да говорят сякаш съм дете, сякаш съм в училище и трябва да науча някакви неща или че съм в затвор, че съм осъден за някакви неща, които съм направил или говорил (или мислил). Да ми поставят „задачи“ и да следят, как се справям с тях. Животът ми изцяло се превърна в „театър“ и реалити шоу, вероятно режисирано от медийните корпорации. Когато говориш за това ти казват, че си луд.

Освен това имам силни подозрения, че някои хора са развили способност да четат мисли, може би чрез някакви медитации, например йога и мислите ми се записват в интернет, а освен това директно се използват за шеги в телевизионните предавания в реално време. Освен това в последно време изглежда доста хора са развили у себе си тази способност, но и това е публична тайна, за която почти не се говори. Изглежда в известна степен е възможно и да се манипулират мислите по телепатичен път и властта вероятно отдавана познава тези техники и съзнателно ги крие и отрича, а също и произвежда конспирационни теории, езотерична индустрия, поддържа секти и т.н., които говорят за тях по начин, който да накара хората да се съмняват в тях.

Доколкото разбирам това следене и превръщане на живота на определени хора в „театър“, в който хората около тях участват като актьори е техника, която се налага в обществото от бизнеса и от държавите по цял свят. Използва се срещу активисти, малцинства, „безделници“, хора, които критикуват системата, безработни, имигранти и т.н., за да държат населението под контрол. И ако навремето такова следене са извършвали предимно тайните служби и техните многобройни доносници, както и екстремистки организации, като Ку Клус Клан (доколкото разбирам те са го разпространили в модерните общества), неонацистки групировки, мафията, психопати, секти и сатанистки организации то днес медиите и реалити шоутата, го превърнаха в основно забавление за мнозина, въпреки че става дума за грубо нарушение на човешките права. (всъщност така се развива толеранс към нарушаването на правата, така че хората да приемат и да не се бунтуват, когато властта постоянно нарушава техните собствени права – когато ги държи в постоянна принуда и им представя изкривена картина на реалността).

Манипулацията и лъжите, изкривяването на реалността, нарушават свободата на индивида. Отнемането на свободата е престъпление. Не може да вземеш свободно решение, когато всички около теб те заблуждават, по начина зададен им от медийните корпорации, когато целия ти живот е превърнат в театър и когато тайно ти вменяват мисли, чрез телепатия, което нарушава правото на свободна мисъл. А техниката gaslighting, когато твърдят, че си измисляш всичко и пак манипулират усещането ти за реалност, убеждават те, че си луд, правят се, че не разбират, отказват да говорят искрено и прилагат най–различни техники за психическа манипулация върху теб, всичко това са форма на психическо мъчение и изтезание, прилагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение, което според декларациите за човешките права, които повечето държави приемат са абсолютно забранени, но много хора ги прилагат в „театрите“, в които участват, в разговорите със следения човек, когато се правят , че не разбират, за какво става дума и т.н.

Сред техниките споменати по-горе са постоянното вменяване на вина, че ти си виновен за нещата, които ти се случват, че нараняваш хората, като им казваш, че те следят. Рационализация – оправдание на действията им с това, че ти си вършил лоши неща, което разбира се, дори да е вярно, не може да оправдае нарушаването на правата ти!! Минимизация – твърдение, че това, което се случва не е толкова сериозно, че те имат по-големи проблеми, обяснени тип „горките ние“. Както и други техники използвани от престъпниците, да накарат жертвата да вярва, че насилието върху нея е оправдано или че тя е виновна за него. Отричане, престорена невинност, престорено объркване и твърдението, че не разбират за какво се говори. Насилникът се представя за жертва и изкарва жертвата насилник. Изключително ценен списък с техники може да се намери тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Psychological_manipulation . Според мен е задължително той да се изучава в училище, защото сега си давам сметка, че тормоза между децата там, особено срещу отделни индивиди – аутсайдери, се извършва до голяма степен, чрез такива техники, разглеждат се и мотивациите.

Нарушават се и други права – правото на достойнство, това на кореспонденция, личен живот, свободна съвест. Провежда се „разследване“, „процес“, „наказание“ извън закона, което пак грубо нарушава правата на човека. И наистина с това следене, човек се озовава в нещо като затвор, оказва се изолиран, познатите му научават за следенето и ако общуват с него е, за да правят реалити шоута и театри. Години наред живота ти се руши и знаеш, че нещо не е наред, но не разбираш какво, не виждаш интригите, клюките, задкулисните игри. За близките ти хора става опасно да общуват с теб, самите тях също ги вкарват във филмите, но те не говорят с теб за това. Правото на свободно слово се потиска чрез страх. Също има много сериозна дискриминация – на хората, които са следени, които не могат да „четат мисли“, като другите и т.н. Поставяне на „граница“, между даден индивид и останалите хора, насаждане на клюки, клевети, лъжи или просто пълно шпиониране 24/7. Опит за подчиняване на живота, с намеци и „театри“ да те накарат да свършиш определени неща, като индиректно ги обвързват с други неща, които се случват и други интриги. И разбира се, нарушава се правото на сигурност, особено, когато в следенето участват крайнодесни организации, които извършват физическо насилие. Има случаи на gang stalking срещу жени, които биват многократно изнасилвани, срещу всички малцинства и активисти, които живеят в постоянна заплаха, много деца биват следени има случаи на следене дори срещу бебета!

Става дума за насилие, което може напълно да съсипе живота на човека, да го изолира, да го доведе до самоубийство или още по-лошо да превърне, самия него в убиец! За съжаление е изключително трудно да се докаже особено, когато жертвата е изолирана, а властта може да манипулира живота й и да държи другите под контрол – ако някой не мълчи може да бъде уволнен или поне да живее с този страх. Страхът парализира възможността за отпор, но може да дойде време, когато той ще е съвсем невъзможен. Дали си струва да чакаме това да се случи?

Доколкото разбирам такива форми на следене са наистина масови по света и не са нещо ново. Подкрепят се и се финансират, както от държавата и тайните служби по цял свят, така и от корпорациите, въпреки, че е абсолютно незаконно и се осъществява тайно. Става дума за държавен и корпоративен терор, който се стреми да подчини и контролира живота на хората, да премахва неудобните, и да показва на останалите, какво ще стане с тях ако се бунтуват, да ги настройва едни срещу други. Той представя това следене за нещо смешно и забавно и убеждава хората сами да приемат примката около врата си.

Информация в интернет:

В интернет има много информация по въпроса, но тя лесно може да се блокира, манипулира и произвежда от властта, така че, каквото и да прочетете, ще бъде това, което са допуснали да прочетете. Поне за моята интернет връзка много от сайтовете по въпроса са блокирани, включително статии в Indymedia. За това пък в сайтовете, които се отварят могат да се прочетат всякакви неща от това, че зад следенето стоят извънземни, които управляват земята, до това че хората критикуващи властта стоят зад него. Като цяло, изглежда неудобната информация се филтрира, а тази, която е удобна за властта и вероятно е произведена именно с тази цел излиза по-напред.
Иначе на мен ми харесва тази статия:
http://citizensoulpower.com/2009/08/06/612/
Има материали в wikipedia и в нета за gang stalking, gaslighting, targeted individuals, borderline personality disorder, psychological manipulation, mobbing. А също и за тайните акции на ФБР и ЦРУ - cointelpro, MKULTRA.
А ето и данни за масово следене публикувани в Wikileaks:
http://wikileaks.org/the-spyfiles.html
Ако искате да добиете представа за "театрите", които се разиграват, намерих описания на някои от тях, които са прилагани спрямо мен тук:
http://freeyourbrain.tripod.com/